Разбиране на жестомимичния език: Глобално ръководство

Жестомимичният език е далеч повече от обикновени жестове; той е жив и сложен начин на комуникация, използван от общностите на глухите по света. Това ръководство има за цел да предостави цялостно разбиране за жестомимичния език, неговото разнообразие, културно значение и важността на приобщаването.

Какво е жестомимичен език?

Жестомимичният език е визуално-жестов език, който използва форми на ръцете, изражения на лицето и движения на тялото за предаване на смисъл. Той не е просто жестов вариант на говоримия език. Вместо това, той има собствена граматика, синтаксис и речник. Всеки жестомимичен език е уникален и различен от говоримите езици, използвани в същия географски район.

Важно е да се отбележи, че жестомимичният език не е универсален. Точно както говоримите езици варират от страна на страна, така и жестомимичните езици. Американският жестомимичен език (ASL), Британският жестомимичен език (BSL) и Японският жестомимичен език (JSL) са всички отделни езици, всеки със своя богата история и културни нюанси.

История на жестомимичния език

Историята на жестомимичния език е тясно свързана с историята на общностите на глухите. Въпреки че точните произходи често са трудни за проследяване, доказателствата сочат, че жестомимичните езици съществуват от векове. Ранните форми на жестова комуникация вероятно са се развили в семейства и малки общности на глухи.

Формалното образование за глухи хора изигра значителна роля в развитието и стандартизацията на жестомимичните езици. В края на 18-ти век първото обществено училище за глухи е основано в Париж от абат дьо л'Епе. Той разпознава значението на жестомимичния език и разработва стандартизирана система, базирана на жестовете, използвани от глухите парижани.

Този Френски жестомимичен език (LSF) оказа огромно влияние върху развитието на жестомимичните езици по света, включително Американския жестомимичен език (ASL), който е съоснован от Лоран Клерк, глух учител от Франция, и Томас Хопкинс Галодет в началото на 19-ти век.

Въпреки това, използването на жестомимичен език не винаги е било приемано. През по-голямата част от 19-ти и 20-ти век орализмът – убеждението, че глухите хора трябва да се научат да говорят и да четат по устните, вместо да жестикулират – доминираше в образованието на глухите. Жестомимичният език често беше обезкуражаван или дори забранен в училищата.

За щастие, нагласите към жестомимичния език се промениха значително през последните десетилетия. Жестомимичният език сега се признава за легитимен език и неговото значение за когнитивното, социалното и емоционалното развитие на глухите деца е широко признато.

Структура на жестомимичния език

Жестомимичният език притежава собствена сложна езикова структура, отделна от говоримия език. Тази структура включва няколко ключови компонента:

Форма на ръката: Специфичната форма на ръката, използвана за образуване на жест.
Местоположение: Позицията на ръката спрямо тялото.
Движение: Посоката и видът на движение на ръката.
Ориентация на дланта: Посоката, в която е обърната дланта.
Изражения на лицето: Немануални маркери, като движения на веждите и модели на устата, които предават граматическа информация и емоционален тон.

Тези пет параметъра, известни като "параметри на жеста", се комбинират, за да създадат отличителни и смислени жестове. Промяната в който и да е от тези параметри може да промени значението на жеста.

Синтаксисът на жестомимичния език също се различава от говоримия език. Например, ASL често използва структура тема-коментар, където темата на изречението се представя първо, последвана от коментара. Израженията на лицето и езикът на тялото играят решаваща роля в предаването на граматическа информация, като време и аспект.

Разнообразие на жестомимичните езици

Както беше споменато по-рано, жестомимичните езици не са универсални. Има стотици различни жестомимични езици, използвани по света, всеки със свой собствен уникален речник, граматика и културен контекст. Ето няколко примера:

Американски жестомимичен език (ASL): Използва се предимно в Съединените щати и Канада.
Британски жестомимичен език (BSL): Използва се в Обединеното кралство.
Австралийски жестомимичен език (Auslan): Използва се в Австралия.
Японски жестомимичен език (JSL): Използва се в Япония.
Френски жестомимичен език (LSF): Използва се във Франция.
Китайски жестомимичен език (CSL): Използва се в Китай.
Индийски жестомимичен език (ISL): Използва се в Индия.

Дори в рамките на една държава могат да съществуват регионални вариации в жестомимичния език. Точно както съществуват диалекти в говоримите езици, жестомимичните езици могат да имат регионални акценти и вариации в речника.

Международен жестомимичен език (IS)

Международният жестомимичен език (IS), познат преди като Gestuno, е пиджин жестомимичен език, използван на международни срещи, като конференции и събития, организирани от Световната федерация на глухите (WFD). Той не е напълно развит език, а по-скоро опростена форма на комуникация, която черпи елементи от различни жестомимични езици.

Международният жестомимичен език често се използва в преведени презентации и излъчвания, за да улесни комуникацията между глухи хора от различни страни. Въпреки това, важно е да се отбележи, че IS не е заместител на изучаването на роден жестомимичен език.

Значението на жестомимичния език

Жестомимичният език играе решаваща роля в живота на глухите хора. Той осигурява достъп до комуникация, образование и социално взаимодействие. Ето някои от основните ползи от жестомимичния език:

Комуникация: Жестомимичният език позволява на глухите хора да общуват ефективно помежду си и със чуващи хора, които знаят жестомимичен език.
Когнитивно развитие: Изследванията показват, че изучаването на жестомимичен език може да подобри когнитивното развитие, включително усвояването на езици, паметта и уменията за решаване на проблеми.
Социално и емоционално развитие: Жестомимичният език насърчава чувството за принадлежност и общност сред глухите хора, като подпомага социалното и емоционално благополучие.
Образование: Жестомимичният език осигурява достъп до образование за глухи деца, като им позволява да учат и да се развиват в академична среда.
Културна идентичност: Жестомимичният език е неразделна част от културата на глухите, като съхранява традиции, ценности и история.

Култура на глухите

Културата на глухите обхваща споделените ценности, убеждения, традиции и история на общностите на глухите по света. Това е жив и уникален културен феномен, който е съсредоточен около жестомимичния език. Културата на глухите не е просто липса на слух; това е различен начин на живот, който празнува визуалната комуникация и общността.

Основни аспекти на културата на глухите включват:

Жестомимичен език: Краеъгълният камък на културата на глухите, осигуряващ средство за комуникация и културно изразяване.
Общност на глухите: Силно чувство за общност и принадлежност сред глухи хора.
Образование на глухите: Значението на качественото образование за глухи деца, често в двуезична среда, която използва както жестомимичен, така и писмен език.
Изкуство и литература на глухите: Творческо изразяване чрез визуални изкуства, разказване на истории и поезия на жестомимичен език.
История на глухите: Богата история на глухи хора и общности, включително борби за признание и равенство.

Изучаване на жестомимичен език

Изучаването на жестомимичен език може да бъде възнаграждаващо преживяване, което отваря нови възможности за комуникация и разбиране. Ето няколко съвета за изучаване на жестомимичен език:

Намерете реномиран курс: Потърсете курсове по жестомимичен език, предлагани от квалифицирани преподаватели, за предпочитане глухи преподаватели.
Потопете се в езика: Практикувайте с носители на езика и се потопете в културата на глухите.
Използвайте онлайн ресурси: Има много налични онлайн ресурси, включително речници, видеоклипове и интерактивни уроци.
Присъединете се към общност за жестомимичен език: Свържете се с други изучаващи жестомимичен език и глухи хора, за да практикувате и учите заедно.
Бъдете търпеливи и упорити: Изучаването на всеки нов език отнема време и усилия. Не се обезсърчавайте, ако не видите резултати веднага.

Много ресурси са налични за изучаване на жестомимичен език, в зависимост от вашето местоположение. Няколко примера включват:

Lifeprint.com (ASL): Предлага безплатни уроци и ресурси за изучаване на американски жестомимичен език.
BSL Signbank (BSL): Онлайн речник и ресурс за британски жестомимичен език.
Auslan Signbank (Auslan): Подобен ресурс, но за австралийски жестомимичен език.

Насърчаване на приобщаването и достъпността

Насърчаването на приобщаването и достъпността за глухи хора е от съществено значение. Ето някои начини за създаване на по-приобщаваща среда:

Научете основни жестове: Дори познаването на няколко основни жеста може да направи голяма разлика в общуването с глухи хора.
Осигурете преводачи: Уверете се, че квалифицирани преводачи на жестомимичен език са налични на събития, срещи и медицински прегледи.
Използвайте визуални помощни средства: Използвайте визуални помощни средства, като надписи и субтитри, за да направите информацията достъпна за глухи хора.
Бъдете внимателни към осветлението и фоновия шум: Доброто осветление и минималният фонов шум могат да подобрят комуникацията за глухи хора, които разчитат на четене по устните или жестомимичен език.
Застъпничество за достъпност: Подкрепете политики и инициативи, които насърчават достъпността за глухи хора в образованието, заетостта и други области от живота.

Технологии и жестомимичен език

Технологиите играят все по-важна роля в преодоляването на комуникационната бариера между глухи и чуващи хора. Ето няколко примера за това как технологиите се използват за подкрепа на жестомимичния език:

Услуги за видео реле (VRS): Позволяват на глухи хора да провеждат телефонни разговори чрез преводач на жестомимичен език, който предава разговора на чуващата страна.
Надписи и субтитри: Предоставят текстови версии на говоримия диалог във видеоклипове и събития на живо, което ги прави достъпни за глухи и слабочуващи хора.
Софтуер за разпознаване на жестомимичен език: Софтуер, който може да превежда жестомимичен език на говорим език или текст и обратно. Въпреки че все още се разработва, тази технология има потенциала да революционизира комуникацията за глухи хора.
Мобилни приложения: Налични са много мобилни приложения за изучаване на жестомимичен език, предоставящи достъп до речници, уроци и интерактивни упражнения.

Често срещани погрешни схващания за жестомимичния език

Има няколко често срещани погрешни схващания за жестомимичния език, които трябва да бъдат разгледани:

Жестомимичният език е универсален: Както беше споменато по-рано, жестомимичните езици не са универсални. Всяка страна или регион има свой собствен уникален жестомимичен език.
Жестомимичният език е просто жестове: Жестомимичният език е сложен език със собствена граматика, синтаксис и речник. Той не е просто сбор от случайни жестове.
Жестомимичният език е опростена форма на говоримия език: Жестомимичният език е напълно развит език със свои собствени уникални характеристики. Той не е просто жестов вариант на говоримия език.
Глухите хора могат да четат по устните перфектно: Четенето по устните е трудно умение, което не винаги е точно. Много звуци изглеждат еднакво на устните, а визуалните знаци лесно могат да бъдат погрешно разбрани.
Жестомимичният език пречи на развитието на речта: Изследванията показват, че изучаването на жестомимичен език не пречи на развитието на речта. Всъщност, той може да подобри усвояването на езици и когнитивните умения.

Заключение

Жестомимичният език е жизненоважна форма на комуникация, която дава сила на общностите на глухите по света. Разбирайки разнообразието, структурата и културното значение на жестомимичния език, можем да насърчим приобщаването, достъпността и уважението към глухите хора. Изучаването на жестомимичен език може да бъде възнаграждаващо преживяване, което отваря нови възможности за комуникация и разбиране. Нека всички се стремим да създадем по-приобщаващ свят, където жестомимичният език е ценен и празнуван.

Това ръководство предоставя основа за разбиране на жестомимичния език. Непрекъснатото учене и ангажиране с общността на глухите са от решаващо значение за развитието на по-дълбока оценка и разбиране на тази богата и жизненоважна форма на комуникация.